tag:blogger.com,1999:blog-79818716637747895612024-03-13T11:47:50.202-07:00ИнтеликрацияТози блог има за цел да разкаже основните цели и насоки на Интеликратичната теория и да стане сцена за дискусии и развитие на тази теория.Давид (Дико) Левиhttp://www.blogger.com/profile/10138179590280610060noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-7981871663774789561.post-6480229022771510042023-01-02T04:26:00.002-08:002023-01-02T07:47:10.793-08:00<p><br /></p><div id="gtx-trans" style="left: -47px; position: absolute; top: -20px;"><div class="gtx-trans-icon"></div></div>Давид (Дико) Левиhttp://www.blogger.com/profile/10138179590280610060noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7981871663774789561.post-80167603088911794092015-03-08T09:53:00.001-07:002015-03-08T09:53:38.222-07:00Същност на ИнтеликрациятаИнтеликрацията е нов, следващ етап в развитието на западната цивилизация.<br />
Тя следва демокрацията и се базира на нея, като принципи и морал, като я развива на ново ниво, за да гарантира на Цивилизацията шанс за оцелявана на фона на бързо и устойчиво развиващите се конкурентни цивилизации, като ислямската, на първо място и атеистичната-китайска.<br />
Според мен няма истински сблъсък на цивилизациите, по скоро има естествена конкуренция и отпадане на по-слабите и неприспособими. Не бих искал такава да се окаже моята (западната) цивилизация, но за съжаление, липсата на нови идеи и идеологии които да я обновят и да повишат нейната "конкурентност" ще доведат до нейния духовен упадък и "предаване без бой". Всички признаци това да се случва са налице.<br />
Западната цивилизация преживява, в момента, един<b> триумф на посредствеността</b>. Битовата култура, в различните и аспекти, доминира над останалите проявления на културата и постепенно ги измества встрани.<br />
Битовата култура представлява потребителското общество което познаваме от ежедневието си. Въпросите които занимават средно-статистическия представител на Западната цивилизация, са свързани изключително и само с потребление. Дори и в случаите на потребление на културни продукти, те си остават продукти, които се маркетират и продават с инструментариума на потребителските стоки. Естествено, когато потреблението е издигнато в култ и единствена самоцел на обществото това рефлектира и върху превръщането на средствата за опосредстване и остойностяване на размяната на продукти, парите, в основен критерии за успех и обществено положение.<br />
От друга страна, основен измерител на стойността на парите в съвременния свят са енергоносителите Цените на петрола, природния газ и електрическата енергия, определят курсовете на валутите, цените на всички останали суровини и политическите и икономическите отношения в съвременния свят. От тези факти може да се достигне до логичния извод, че живеем в енергийна ера.<br />
Триумфа на посредствеността има друг важен аспект: това е снижаването на нивото на хората, директно замесени в политическите процеси. Този процес е вграден в същността на демокрацията, в съвременното и възприятие. <br />
Интеликрация е процес на задължително, електронно гласуване , при което вота на всеки гласоподавател се умножава по неговия Коефициент на Влияние(КВ).<br />
КВ се определя чрез евалюация-тест, който може да бъде полаган от всеки гласоподавател, по негово желание, по-всяко време. Валиден за изборите е последният резултат.<br />
КВ се формира от следните фактори:<br />
- Коефициент за интелигентност (интелектуална квота) - като се оценяват различните видове интелигентност. На съвременната психология са известни 3 вида квоти или трите "Q". това са IQ, EQ и SQ - Интелектуална, емоционална и духовна квота.<br />
- Социална обвързаност и заинтересованост. Това е оценима величина. участие във формации на гражданското общество, партии и сдружения.<br />
- Образователен ценз - съобразен с възрастта на човека.<br />
- Липса на криминално минало - това е позиция която може само да намалява КВ<br />
До всяка стойност на КВ може да се достигне по повече от един начин. Отделните фактори съставляващи КВ се допълват и компенсират. По този начин се постига едно по-честно оценяване.<br />
<br />Давид (Дико) Левиhttp://www.blogger.com/profile/10138179590280610060noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7981871663774789561.post-62215557121600330442010-10-31T05:33:00.000-07:002010-10-31T05:38:00.300-07:00Проблем1. Първи проблем: <b> равенство или уравновиловка</b>.<br />
През цялата история на демокрацията, гласуването е разглеждано като комбинация от право и задължение, но те винаги са били интегрирани в едно цяло, като доминиращо винаги е било правото.<br />
Елемента на задължение се изчерпва със задължителното гласуване което наблюдаваме в някои демократични страни.<br />
От гледна очка на правото, естесвено, всички хора са родени с равни права и освен някои крайни случаи в които тези права са ограничени от присъда, всеки може да гласува и гласът му е равен на гласът на всички останали участници в този процес и на 1.<br />
С други думи, няма значение дали сте професор по политология, активен участник в политическия процес, активист на гражданското общество, неграмотен рецидивист с излежана присъда за изнасилване на малолетно дете, просяк, който си продава гласа за две кебапчета или президента на републиката - пряката ви възможност за влияние в изборния процес или гласът ви "тежи" еднакво - 1.<br />
2. Втори проблем: <b>триумф на посредствеността</b>.<br />
Той следва директно от първия. Да вземем пример:<br />
в едно село има 100 жители. 90 от тях работят на пазара, а останалите 10 в научен институт.<br />
в селото се провеждат избори между двама кандидати за кмет - единия е продавач на краствици, а другия е старши научен сътудник по криобиология.<br />
(държа да уточня, че по никакъв начин не се опитвам да утвърдя, че всички продавачи на краставици са по-ниско интелигентни, по-малко честни и съвестни или по-слабо социално отговорни от всички старши научни сътудници по криобиология. професиите са избрани случайно. примера може да се даде и с касапи и професори по философия със същата уговорка) <br />
Моето твърдение е, че продавачът на краставици има много по-големи шансове да бъде избран.<br />
Най-вероятният сценарии е, че ученият няма да бъде разбран от хората на пазара, но ще бъде подкрепен от другите учени от института, а продавачът ще бъде осмян от учените, но подкрепен от продавачите и ще спечели изборите с убедително мнозонство.<br />
Шансовете за успех на избори на кандидат с коефициент на интелигентност(КИ) по-близък до средния за избиращата група са по-големи.<br />
(това може и трябва да се обясни с много повече думи и уговорки, защото в този вид звучи крайно и некоректно и може лесно да бъде оборено от всеки който иска това)<br />
Проблема се задълбочава когато кандидатът с КИ по-близък до средния бъде избран и застане, по право, на върха на социалната пирамида. От този момент той се превръща в критерии за успеха и цялата социална структора под него се "преподрежда" с течение на времето и е много вероятно на следващите избори новият кандидат да бъде с още по нисък КИ. В дългосрочен план е неизбежно и този процес аз наричам "Триумф на Посредствеността".<br />
3. Трети проблем : <b>краткосрочно планиране</b><br />
В повечето модерни демокртични системи за управление ръководните длъжности са ограничени до 2 мандата от по 4 или 5 години. Тоест Колкото и да е добър президента, след 8 до 10 години ще бъде сменен. Неговото планиране подсъзнателно (или съзнателно , в много случаи) се ограничава до този период и ако управляваната организация или държава трябва да предприеме непопулярни стъпки, то те ща трябва да се ограничат в рамките на 2-3 години, в началото на втория му мандат, защото в пеотивен случай няма да бъде преизбран от масите или неговият "наследник" по партиина линия няма да има шансове. Руският модел (моделът Путин-Медведев) е едно възможно решение на този проблем, но това решение е за сметка на ограничаването на свободата на избора и отдалечаване от стойностите на демокрацията. <br />
4. Четвърти проблем : <b>Рейтингово общество</b><br />
Рейтинга определя всичко, в съвременния свят. От това какво ще гледаме по телевизията или в основните информационни и развлекателни канали в интернет, до това, кой ще ни управлява.<br />
По своето естество, рейтингът се базира на най-ниския общ знаменател. Никой не обича да рискува, а който все пак се опита... бива "наказан" от ниския рейтинг и, неизбежо маргинализиран. Това важи и за хората на изкуството и медиите и за политиците, в еднаква степен.<br />
Рейтинговата основа на политическия процес е и обяснението за успеха на политици-популисти, без никаква следа от идеология и визия за бъдещето на управляваните от тях страни. Те управляват на основата на проучвания на общественото мнение и рейтингови класации. Те могат да сменят мнението си по даден въпрос по няколко пъти на ден, в зависимост от реакцията на обкръжението си, на медиит или на допитванията до общественото мнение. Ярки примери за такива полилярни лидери, са Берлускони в Италия, Саркози във Франция, Борисов в България иоще много други, представляващи мнозонство сред упраниците на страните с действаща демокрация. Вината за тази деформирана картинка не е в тях. Те са хора на бизнеса, разпознали шанс за реализация и оползотворили го. Виновна е системата. Самата същност на демокрацията предполага подобни ситуации.<br />
Както казва Уинстън Чърчил: "Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра." - "It has been said that democracy is the worst form of government except all the others that have been tried." (източник: Уикицитат - http://bg.wikiquote.org/wiki/Уинстън_Чърчил).<br />
Ами ако има по-добра форма на управление? Такава която се базира на моралните принципи на демокрацията, но се справя с основните и недостатъци? Такава която не отрича постигнатото от демократичните общества, а се базира на него и се стреми да ускори темповете на "постигане" и да гарантира стабилно и устойчиво развитие на обществото на базата на разума и интелекта?<br />
Такава форма на управление която не се стреми към абсурдни идеали и революции, а представлява следващата еволюционно обусловена стъпка в развитието на "Западната" цивилизация по пътя на по-доброто "утре" сравнено с не-толкова лошото "днес"?<br />
Нека, запазвайки от уважение към демокрацията, част от думата и добавяйки нова същност базирана на интелекта, да наречем, условно, тази нова форма на управление на обществото:<br />
<b>ИНТЕЛИКРАЦИЯ!</b>Давид (Дико) Левиhttp://www.blogger.com/profile/10138179590280610060noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7981871663774789561.post-64119359681155911092009-05-31T15:45:00.000-07:002009-05-31T15:51:09.066-07:001 юни - Международния ден на детето, е хубава дата за започване на блог от какъвто и да е вид!<br />Особено пък политически.<br />Всеки човек носи в себе си детето, което някога е бил.<br />Би било хубаво, ако можем и в политиката, да запазим нещо от детския идиализъм и чистата вяра в доброто. Така ще можем да вършим в името на доброто - общото добро, а не частното, комерсиалното и тесногърдо добро на "възрастните".<br />Деня на детето е добър ден за каквото и да е ново начало!Давид (Дико) Левиhttp://www.blogger.com/profile/10138179590280610060noreply@blogger.com0