понеделник, 2 януари 2023 г.
неделя, 8 март 2015 г.
Същност на Интеликрацията
Интеликрацията е нов, следващ етап в развитието на западната цивилизация.
Тя следва демокрацията и се базира на нея, като принципи и морал, като я развива на ново ниво, за да гарантира на Цивилизацията шанс за оцелявана на фона на бързо и устойчиво развиващите се конкурентни цивилизации, като ислямската, на първо място и атеистичната-китайска.
Според мен няма истински сблъсък на цивилизациите, по скоро има естествена конкуренция и отпадане на по-слабите и неприспособими. Не бих искал такава да се окаже моята (западната) цивилизация, но за съжаление, липсата на нови идеи и идеологии които да я обновят и да повишат нейната "конкурентност" ще доведат до нейния духовен упадък и "предаване без бой". Всички признаци това да се случва са налице.
Западната цивилизация преживява, в момента, един триумф на посредствеността. Битовата култура, в различните и аспекти, доминира над останалите проявления на културата и постепенно ги измества встрани.
Битовата култура представлява потребителското общество което познаваме от ежедневието си. Въпросите които занимават средно-статистическия представител на Западната цивилизация, са свързани изключително и само с потребление. Дори и в случаите на потребление на културни продукти, те си остават продукти, които се маркетират и продават с инструментариума на потребителските стоки. Естествено, когато потреблението е издигнато в култ и единствена самоцел на обществото това рефлектира и върху превръщането на средствата за опосредстване и остойностяване на размяната на продукти, парите, в основен критерии за успех и обществено положение.
От друга страна, основен измерител на стойността на парите в съвременния свят са енергоносителите Цените на петрола, природния газ и електрическата енергия, определят курсовете на валутите, цените на всички останали суровини и политическите и икономическите отношения в съвременния свят. От тези факти може да се достигне до логичния извод, че живеем в енергийна ера.
Триумфа на посредствеността има друг важен аспект: това е снижаването на нивото на хората, директно замесени в политическите процеси. Този процес е вграден в същността на демокрацията, в съвременното и възприятие.
Интеликрация е процес на задължително, електронно гласуване , при което вота на всеки гласоподавател се умножава по неговия Коефициент на Влияние(КВ).
КВ се определя чрез евалюация-тест, който може да бъде полаган от всеки гласоподавател, по негово желание, по-всяко време. Валиден за изборите е последният резултат.
КВ се формира от следните фактори:
- Коефициент за интелигентност (интелектуална квота) - като се оценяват различните видове интелигентност. На съвременната психология са известни 3 вида квоти или трите "Q". това са IQ, EQ и SQ - Интелектуална, емоционална и духовна квота.
- Социална обвързаност и заинтересованост. Това е оценима величина. участие във формации на гражданското общество, партии и сдружения.
- Образователен ценз - съобразен с възрастта на човека.
- Липса на криминално минало - това е позиция която може само да намалява КВ
До всяка стойност на КВ може да се достигне по повече от един начин. Отделните фактори съставляващи КВ се допълват и компенсират. По този начин се постига едно по-честно оценяване.
Тя следва демокрацията и се базира на нея, като принципи и морал, като я развива на ново ниво, за да гарантира на Цивилизацията шанс за оцелявана на фона на бързо и устойчиво развиващите се конкурентни цивилизации, като ислямската, на първо място и атеистичната-китайска.
Според мен няма истински сблъсък на цивилизациите, по скоро има естествена конкуренция и отпадане на по-слабите и неприспособими. Не бих искал такава да се окаже моята (западната) цивилизация, но за съжаление, липсата на нови идеи и идеологии които да я обновят и да повишат нейната "конкурентност" ще доведат до нейния духовен упадък и "предаване без бой". Всички признаци това да се случва са налице.
Западната цивилизация преживява, в момента, един триумф на посредствеността. Битовата култура, в различните и аспекти, доминира над останалите проявления на културата и постепенно ги измества встрани.
Битовата култура представлява потребителското общество което познаваме от ежедневието си. Въпросите които занимават средно-статистическия представител на Западната цивилизация, са свързани изключително и само с потребление. Дори и в случаите на потребление на културни продукти, те си остават продукти, които се маркетират и продават с инструментариума на потребителските стоки. Естествено, когато потреблението е издигнато в култ и единствена самоцел на обществото това рефлектира и върху превръщането на средствата за опосредстване и остойностяване на размяната на продукти, парите, в основен критерии за успех и обществено положение.
От друга страна, основен измерител на стойността на парите в съвременния свят са енергоносителите Цените на петрола, природния газ и електрическата енергия, определят курсовете на валутите, цените на всички останали суровини и политическите и икономическите отношения в съвременния свят. От тези факти може да се достигне до логичния извод, че живеем в енергийна ера.
Триумфа на посредствеността има друг важен аспект: това е снижаването на нивото на хората, директно замесени в политическите процеси. Този процес е вграден в същността на демокрацията, в съвременното и възприятие.
Интеликрация е процес на задължително, електронно гласуване , при което вота на всеки гласоподавател се умножава по неговия Коефициент на Влияние(КВ).
КВ се определя чрез евалюация-тест, който може да бъде полаган от всеки гласоподавател, по негово желание, по-всяко време. Валиден за изборите е последният резултат.
КВ се формира от следните фактори:
- Коефициент за интелигентност (интелектуална квота) - като се оценяват различните видове интелигентност. На съвременната психология са известни 3 вида квоти или трите "Q". това са IQ, EQ и SQ - Интелектуална, емоционална и духовна квота.
- Социална обвързаност и заинтересованост. Това е оценима величина. участие във формации на гражданското общество, партии и сдружения.
- Образователен ценз - съобразен с възрастта на човека.
- Липса на криминално минало - това е позиция която може само да намалява КВ
До всяка стойност на КВ може да се достигне по повече от един начин. Отделните фактори съставляващи КВ се допълват и компенсират. По този начин се постига едно по-честно оценяване.
неделя, 31 октомври 2010 г.
Проблем
1. Първи проблем: равенство или уравновиловка.
През цялата история на демокрацията, гласуването е разглеждано като комбинация от право и задължение, но те винаги са били интегрирани в едно цяло, като доминиращо винаги е било правото.
Елемента на задължение се изчерпва със задължителното гласуване което наблюдаваме в някои демократични страни.
От гледна очка на правото, естесвено, всички хора са родени с равни права и освен някои крайни случаи в които тези права са ограничени от присъда, всеки може да гласува и гласът му е равен на гласът на всички останали участници в този процес и на 1.
С други думи, няма значение дали сте професор по политология, активен участник в политическия процес, активист на гражданското общество, неграмотен рецидивист с излежана присъда за изнасилване на малолетно дете, просяк, който си продава гласа за две кебапчета или президента на републиката - пряката ви възможност за влияние в изборния процес или гласът ви "тежи" еднакво - 1.
2. Втори проблем: триумф на посредствеността.
Той следва директно от първия. Да вземем пример:
в едно село има 100 жители. 90 от тях работят на пазара, а останалите 10 в научен институт.
в селото се провеждат избори между двама кандидати за кмет - единия е продавач на краствици, а другия е старши научен сътудник по криобиология.
(държа да уточня, че по никакъв начин не се опитвам да утвърдя, че всички продавачи на краставици са по-ниско интелигентни, по-малко честни и съвестни или по-слабо социално отговорни от всички старши научни сътудници по криобиология. професиите са избрани случайно. примера може да се даде и с касапи и професори по философия със същата уговорка)
Моето твърдение е, че продавачът на краставици има много по-големи шансове да бъде избран.
Най-вероятният сценарии е, че ученият няма да бъде разбран от хората на пазара, но ще бъде подкрепен от другите учени от института, а продавачът ще бъде осмян от учените, но подкрепен от продавачите и ще спечели изборите с убедително мнозонство.
Шансовете за успех на избори на кандидат с коефициент на интелигентност(КИ) по-близък до средния за избиращата група са по-големи.
(това може и трябва да се обясни с много повече думи и уговорки, защото в този вид звучи крайно и некоректно и може лесно да бъде оборено от всеки който иска това)
Проблема се задълбочава когато кандидатът с КИ по-близък до средния бъде избран и застане, по право, на върха на социалната пирамида. От този момент той се превръща в критерии за успеха и цялата социална структора под него се "преподрежда" с течение на времето и е много вероятно на следващите избори новият кандидат да бъде с още по нисък КИ. В дългосрочен план е неизбежно и този процес аз наричам "Триумф на Посредствеността".
3. Трети проблем : краткосрочно планиране
В повечето модерни демокртични системи за управление ръководните длъжности са ограничени до 2 мандата от по 4 или 5 години. Тоест Колкото и да е добър президента, след 8 до 10 години ще бъде сменен. Неговото планиране подсъзнателно (или съзнателно , в много случаи) се ограничава до този период и ако управляваната организация или държава трябва да предприеме непопулярни стъпки, то те ща трябва да се ограничат в рамките на 2-3 години, в началото на втория му мандат, защото в пеотивен случай няма да бъде преизбран от масите или неговият "наследник" по партиина линия няма да има шансове. Руският модел (моделът Путин-Медведев) е едно възможно решение на този проблем, но това решение е за сметка на ограничаването на свободата на избора и отдалечаване от стойностите на демокрацията.
4. Четвърти проблем : Рейтингово общество
Рейтинга определя всичко, в съвременния свят. От това какво ще гледаме по телевизията или в основните информационни и развлекателни канали в интернет, до това, кой ще ни управлява.
По своето естество, рейтингът се базира на най-ниския общ знаменател. Никой не обича да рискува, а който все пак се опита... бива "наказан" от ниския рейтинг и, неизбежо маргинализиран. Това важи и за хората на изкуството и медиите и за политиците, в еднаква степен.
Рейтинговата основа на политическия процес е и обяснението за успеха на политици-популисти, без никаква следа от идеология и визия за бъдещето на управляваните от тях страни. Те управляват на основата на проучвания на общественото мнение и рейтингови класации. Те могат да сменят мнението си по даден въпрос по няколко пъти на ден, в зависимост от реакцията на обкръжението си, на медиит или на допитванията до общественото мнение. Ярки примери за такива полилярни лидери, са Берлускони в Италия, Саркози във Франция, Борисов в България иоще много други, представляващи мнозонство сред упраниците на страните с действаща демокрация. Вината за тази деформирана картинка не е в тях. Те са хора на бизнеса, разпознали шанс за реализация и оползотворили го. Виновна е системата. Самата същност на демокрацията предполага подобни ситуации.
Както казва Уинстън Чърчил: "Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра." - "It has been said that democracy is the worst form of government except all the others that have been tried." (източник: Уикицитат - http://bg.wikiquote.org/wiki/Уинстън_Чърчил).
Ами ако има по-добра форма на управление? Такава която се базира на моралните принципи на демокрацията, но се справя с основните и недостатъци? Такава която не отрича постигнатото от демократичните общества, а се базира на него и се стреми да ускори темповете на "постигане" и да гарантира стабилно и устойчиво развитие на обществото на базата на разума и интелекта?
Такава форма на управление която не се стреми към абсурдни идеали и революции, а представлява следващата еволюционно обусловена стъпка в развитието на "Западната" цивилизация по пътя на по-доброто "утре" сравнено с не-толкова лошото "днес"?
Нека, запазвайки от уважение към демокрацията, част от думата и добавяйки нова същност базирана на интелекта, да наречем, условно, тази нова форма на управление на обществото:
ИНТЕЛИКРАЦИЯ!
През цялата история на демокрацията, гласуването е разглеждано като комбинация от право и задължение, но те винаги са били интегрирани в едно цяло, като доминиращо винаги е било правото.
Елемента на задължение се изчерпва със задължителното гласуване което наблюдаваме в някои демократични страни.
От гледна очка на правото, естесвено, всички хора са родени с равни права и освен някои крайни случаи в които тези права са ограничени от присъда, всеки може да гласува и гласът му е равен на гласът на всички останали участници в този процес и на 1.
С други думи, няма значение дали сте професор по политология, активен участник в политическия процес, активист на гражданското общество, неграмотен рецидивист с излежана присъда за изнасилване на малолетно дете, просяк, който си продава гласа за две кебапчета или президента на републиката - пряката ви възможност за влияние в изборния процес или гласът ви "тежи" еднакво - 1.
2. Втори проблем: триумф на посредствеността.
Той следва директно от първия. Да вземем пример:
в едно село има 100 жители. 90 от тях работят на пазара, а останалите 10 в научен институт.
в селото се провеждат избори между двама кандидати за кмет - единия е продавач на краствици, а другия е старши научен сътудник по криобиология.
(държа да уточня, че по никакъв начин не се опитвам да утвърдя, че всички продавачи на краставици са по-ниско интелигентни, по-малко честни и съвестни или по-слабо социално отговорни от всички старши научни сътудници по криобиология. професиите са избрани случайно. примера може да се даде и с касапи и професори по философия със същата уговорка)
Моето твърдение е, че продавачът на краставици има много по-големи шансове да бъде избран.
Най-вероятният сценарии е, че ученият няма да бъде разбран от хората на пазара, но ще бъде подкрепен от другите учени от института, а продавачът ще бъде осмян от учените, но подкрепен от продавачите и ще спечели изборите с убедително мнозонство.
Шансовете за успех на избори на кандидат с коефициент на интелигентност(КИ) по-близък до средния за избиращата група са по-големи.
(това може и трябва да се обясни с много повече думи и уговорки, защото в този вид звучи крайно и некоректно и може лесно да бъде оборено от всеки който иска това)
Проблема се задълбочава когато кандидатът с КИ по-близък до средния бъде избран и застане, по право, на върха на социалната пирамида. От този момент той се превръща в критерии за успеха и цялата социална структора под него се "преподрежда" с течение на времето и е много вероятно на следващите избори новият кандидат да бъде с още по нисък КИ. В дългосрочен план е неизбежно и този процес аз наричам "Триумф на Посредствеността".
3. Трети проблем : краткосрочно планиране
В повечето модерни демокртични системи за управление ръководните длъжности са ограничени до 2 мандата от по 4 или 5 години. Тоест Колкото и да е добър президента, след 8 до 10 години ще бъде сменен. Неговото планиране подсъзнателно (или съзнателно , в много случаи) се ограничава до този период и ако управляваната организация или държава трябва да предприеме непопулярни стъпки, то те ща трябва да се ограничат в рамките на 2-3 години, в началото на втория му мандат, защото в пеотивен случай няма да бъде преизбран от масите или неговият "наследник" по партиина линия няма да има шансове. Руският модел (моделът Путин-Медведев) е едно възможно решение на този проблем, но това решение е за сметка на ограничаването на свободата на избора и отдалечаване от стойностите на демокрацията.
4. Четвърти проблем : Рейтингово общество
Рейтинга определя всичко, в съвременния свят. От това какво ще гледаме по телевизията или в основните информационни и развлекателни канали в интернет, до това, кой ще ни управлява.
По своето естество, рейтингът се базира на най-ниския общ знаменател. Никой не обича да рискува, а който все пак се опита... бива "наказан" от ниския рейтинг и, неизбежо маргинализиран. Това важи и за хората на изкуството и медиите и за политиците, в еднаква степен.
Рейтинговата основа на политическия процес е и обяснението за успеха на политици-популисти, без никаква следа от идеология и визия за бъдещето на управляваните от тях страни. Те управляват на основата на проучвания на общественото мнение и рейтингови класации. Те могат да сменят мнението си по даден въпрос по няколко пъти на ден, в зависимост от реакцията на обкръжението си, на медиит или на допитванията до общественото мнение. Ярки примери за такива полилярни лидери, са Берлускони в Италия, Саркози във Франция, Борисов в България иоще много други, представляващи мнозонство сред упраниците на страните с действаща демокрация. Вината за тази деформирана картинка не е в тях. Те са хора на бизнеса, разпознали шанс за реализация и оползотворили го. Виновна е системата. Самата същност на демокрацията предполага подобни ситуации.
Както казва Уинстън Чърчил: "Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра." - "It has been said that democracy is the worst form of government except all the others that have been tried." (източник: Уикицитат - http://bg.wikiquote.org/wiki/Уинстън_Чърчил).
Ами ако има по-добра форма на управление? Такава която се базира на моралните принципи на демокрацията, но се справя с основните и недостатъци? Такава която не отрича постигнатото от демократичните общества, а се базира на него и се стреми да ускори темповете на "постигане" и да гарантира стабилно и устойчиво развитие на обществото на базата на разума и интелекта?
Такава форма на управление която не се стреми към абсурдни идеали и революции, а представлява следващата еволюционно обусловена стъпка в развитието на "Западната" цивилизация по пътя на по-доброто "утре" сравнено с не-толкова лошото "днес"?
Нека, запазвайки от уважение към демокрацията, част от думата и добавяйки нова същност базирана на интелекта, да наречем, условно, тази нова форма на управление на обществото:
ИНТЕЛИКРАЦИЯ!
неделя, 31 май 2009 г.
1 юни - Международния ден на детето, е хубава дата за започване на блог от какъвто и да е вид!
Особено пък политически.
Всеки човек носи в себе си детето, което някога е бил.
Би било хубаво, ако можем и в политиката, да запазим нещо от детския идиализъм и чистата вяра в доброто. Така ще можем да вършим в името на доброто - общото добро, а не частното, комерсиалното и тесногърдо добро на "възрастните".
Деня на детето е добър ден за каквото и да е ново начало!
Особено пък политически.
Всеки човек носи в себе си детето, което някога е бил.
Би било хубаво, ако можем и в политиката, да запазим нещо от детския идиализъм и чистата вяра в доброто. Така ще можем да вършим в името на доброто - общото добро, а не частното, комерсиалното и тесногърдо добро на "възрастните".
Деня на детето е добър ден за каквото и да е ново начало!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
